Иван Анчев

Иван Анчев*, Атлантически съвет на България

Антируските публикации във ФБ се блокират от местните цензори в България и Украйна, докато тези с проруско съдържание свободно шестват из родните социални мрежи и медии. Кремъл дава указания, как трябва да се пише за „колективния Запад, който от хилядолетия разкъсва Русия“, а в България петоколонници, четирихилядници, или просто „полезни идиоти“ (според определението на техния Ленин)  отдавна използват този наратив, за да промиват мозъците на целокупния народ. Известни леви интелектуалци пишат статии за „унищожаването на Русия от Запада“, позовавайки се на несъществуващи американски професори от несъществуващи американски научни институти. Руски официални лица официално бълнуват за 200 хил. загинали руски войници в България, без да им се опонира от медиите или българската държава, че цялата Дунавска армия от 1877 – 1878 г. е била с численост от 185 хил. души в едно с украинците, финландците, румънците, че дори и един японец… Няма да направя велико откритие, ако кажа, че 

България е в условия на война

 Не само поради членството ни в НАТО и с нищо непредизвиканата агресия на Руската федерация срещу суверенна Украйна, но и поради мястото, което заема нашата страна в цялостната стратегия на Кремъл за разбиване на Евросъюза и отслабване на НАТО. 
Свободният свят е обект на засилваща се руска агресивност още от 2007 г., от прословутата реч на Путин пред конференцията по сигурността в Мюнхен. На Европа й трябваше близо десетилетие, за да осъзнае тази опасност, но както се казва: по-добре късно, отколкото никога. От 2016 г. НАТО и Европейският съюз определиха противодействието на хибридните заплахи като приоритет за сътрудничество. В резултат на това, на 6 април 2016 г., в Брюксел се появи програмен документ озаглавен „Съвместна рамка за противодействие на хибридните заплахи – отговор на Европейския съюз“.  В съвместното съобщение се приканват държавите-членки на ЕС да обмислят създаването на Център за върхови постижения (Center of Excellence) за противодействие на хибридни заплахи. Този Център трябва да се съсредоточи върху развиването на устойчивост и изграждането на капацитет за противодействие на хибридни заплахи чрез научни изследвания и практическо обучение на представители на съответните държави - членки. Учредителите предвиждат Центърът да засили съгласуването между частния и публичния сектор, гражданския и военния сектор, както и в академичните среди. Съвместната декларация ЕС / НАТО изрично посочва, че както държавите-членки на ЕС, така и съюзниците от НАТО ще бъдат насърчавани да подкрепят Центъра, който трябва да бъде създаден (към онзи момент все още в бъдеще време) през 2017 г.
От 11 април 2017 г. до 14 ноември 2018 година 31 държави подписват Меморандум за разбирателство, с който създават Център за върхови постижения за противодействие на хибридни заплахи и определят местоположението му – в Хелзинки, Финландия. Можете ли да предположите, коя е 

единствената държава член на НАТО и на Европейския съюз, която не се е присъединила към Меморандума, 

респ. не участва в работата и не се ползва от достиженията на Центъра в Хелзинки? Познахте! България. България, която е в НАТО от 2004 г. и ЕС от 2007 г. до ден днешен не е член на Европейския център за противодействие на хибридните заплахи. Може би защото не е застрашена, защото няма зложелатели, защото няма Пета колона на своя територия? Или защото цари пълно безхаберие по темата на най-високо държавно ниво? Нещо повече от безхаберие – цари пълно и тотално неразбиране на проблематиката. Убеден съм, че поне 2/3 от политиците ни няма да могат да дадат дори базово определение на „Що е то хибридна заплаха?“. Няма да могат да отговорят и на въпроса: „Kаква е разликата между киберсигурност и киберпрестъпност?“. За мнозина те са синоними. 

Картинката в държавния апарат е още по-трагична. Когато през 2015 г. заедно с група колеги от МВР и ДАНС писахме „Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма 2015 – 2020“ се сблъсках с чутовна неподготвеност по темата сред останалите ведомства от българската държавна рамка. По базови въпроси цареше абсолютен формализъм и неподготвеност. И това по темата „тероризъм“, която е далеч по-ясна, по-видима за обикновения човек. Какво да говорим за едно перфидно действие като хибридната операция, която най-често е комплексна и многоаспектна – фалшиви новини, обществени внушения, зловредна пропаганда и ред други. В едно общество като българското, което е свикнало почти безпрекословно да  вярва на телевизията и вестниците, а в днешно време и на „Фейсбук“, подобни внушения се явяват истина от последна инстанция, която не подлежи на съмнение.  
Именно тук иде реч за мястото и ролята на държавата. Българската държава е тотално неподготвена за противодействие на хибридните заплахи и съпътстващите ги асиметрични операции. Липсва финансов и експертен ресурс за противодействие, а и най-лошото – липсва политическа воля за решаване на тези проблеми. Българското неучастие в Европейския център за противодействие на хибридните заплахи е най-добрият пример за това нежелание на държавно ниво. България трябва да даде заявка за членство в Центъра максимално бързо, за да получи достъп до изграждане на базисен инструментариум и капацитет за противодействие на хибридните заплахи. Паралелно с това трябва час по-скоро да започне работата по изработване на  Национална стратегия за противодействие на хибридните заплахи. Чрез нея ще се изведат източниците на заплахи за България, както и възможностите за противодействие и защита от наша страна. В Стратегията следва да залегнат механизми за хоризонтална и вертикална координация и взаимодействие на държавния апарат, извеждане на водещите структури по това противодействие, необходимостта от развитие на ресурсните възможности на стратегическо ниво. 

Да се изработи Бяла книга,

 която да направи преглед на сегашното състояние на средата за сигурност в България, на силите и средствата за противодействие, с които към момента разполагаме. Резултатите няма да са никак обнадеждаващи и позитивни. На базата на Стратегията и Бялата книга да се изработи оперативната рамка – един     10-годишен План, който да определи конкретните стъпки, които държавата, съвместно с неправителствени организации, следва да предприеме, за да противодейства на противника. Този План следва да пресече проникването и да ограничи влиянието на хибридните източници в обществено – политическите и неправителствените организации в България, в българската дипломатическа служба, в службите за правоохрана, сигурност и разузнаване, в съдебната система. В недържавната сфера следва да се обърне специално внимание върху хибридното съдържание и присъствие в средствата за масова информация и социалните мрежи, в цялостната обществено – културна среда. Образователните програми и учебния материал в училищата и университетите е друга много важна сфера, на която задължително трябва да се обърне сериозно внимание. Те следва да бъдат освободени от всички идеологически парадигми, с които е обременено българското образование, а до голяма степен и българската историография и които формират предпоставките за хибридните клишета и послания към българското общество. 
Не е възможно да се изгради горепосоченият инструментариум и механизми за противодействие на хибридните заплахи, ако няма ясна и силна политическа воля, непоставяща под съмнение цивилизационния проевропейски и трансатлантически избор на България. Именно около тази идея следва да се търси обединение на политическите сили с такъв профил, за 

да се спре пълзящата путинизация на България

 Защото за всички е ясно: пропутинските кръгове в България са тези, които имат интерес българското общество да се държи бедно, корумпирано, тормозено от организираната престъпност и изцеждано от олигархични кръгове. Путинизмът пуска корени и завладява все по-дълбоко  България през последните 20 години. Поради това сме бедни, нещастни, озлобени, с почти липсващи морални устои като общество. Това е идеалната хранителна среда за путинизма, който е като раково образувание, изяждащо и последните морални сили на българското общество. Правят се реални опити България да бъде засилена към плитчините на евразийската сатрапия. И ако нямаме обществените сили и държавната воля да се противопоставим на тези намерения, има реална опасност да заседнем за дълго в плитчините и дори да корабокрушираме в тях, запленени от „прекрасните“ песни на хибридните сирени, привличащи ни към озъбените скали. 

* Авторът е с 20 годишен стаж в НСБОП – МВР и НСС – МВР по линия на контратероризма, завършил Академията на ФБР в Куонтико (Вирджиния). Доктор по национална сигурност с дисертационен труд по противодействието на ислямския радикализъм. През 2005 г. Иван Анчев става първият български задграничен представител на МВР във Вашингтон с район на действие САЩ, Канада и Мексико.