Авторът

Андрей Пионтковский, Kasparov.ru

Август действително е съдбоносен месец за Русия. Путин засра конвенционалната война в Украйна, но продължава отчаяно да размахва ядрената си тояга, заплашвайки да я използва, ако Украйна не се съгласи на прекратяване на огъня.
Но на 1 август в обръщението си към Конференцията на ООН за неразпространение на ядреното оръжие неочаквано заяви: 
„Наясно сме, че в ядрената война не може да има победители и тя никога не трябва да бъде започвана“.
- Позволете, Владимир Владимирович, как така не може да има победители в ядрената война?! Нали, когато всички пукнат, някои от нас веднага ще отидат в рая? Как така никога не трябва да бъде започвана? А тогава 

как ще победим сатанистите в Четвъртата световна война?

 И какво тогава, мили човече, започнахте през нощта на 24 февруари? И тогава какво сега ви се разви (Игрословица с думата „развязать“, която означава и „развързване“-бел. ред.)? Пъпът ли?

* * *
Съвместната пресконференция с Макрон на 7 февруари се превърна за Путин във втори (след демонстрацията на компютърната анимация Wunderwaffe) публичен езотеричен пърформанс. Тогава той извади тайно изкования от него меч. 
Той път той лично озвучи централната идея на „Доктрината Патрушев“. Стратегията за победата в 4-тата световна война  (реванш за поражението на КГБ, на СССР в 3-тата) двамата с Патрушев са лелеяли десетилетия в своите бункери.

Ще припомня въпроса, който поставих преди 8 години, веднага след кримската (судетската) реч на Путин, в която за пръв път ясно прозвуча неговият геополитически замисъл:
„И така, какви инструменти, освен своята знаменита „духовност“ може да задейства за успешна конфронтация с НАТО и анексиране на неговите страни-членки държава, която в пъти изостава от НАТО по икономическо развитите, научно-техническо ниво и потенциал на конвенциалните въоръжени сили?“
И ето, че накрая, след 8 години Владимир Владимирович лично отговаря буквално на този въпрос:
„Разбира се, потенциалът на обединената организация НАТО и Русия са несъпотставими. Ние разбираме това, но също така разбираме, че Русия е една от водещите ядрени държави, а по някои компоненти в настоящия момент дори изпреварва останалите“.
Отговорът ми беше ясен още преди 8 години. 
Путин и Патрушев тогава стигнаха до извода, че даже по-слабата на конвенционално ниво страна, ориентирана към промяна на създаденото status quo, притежаваща политическа воля за такава промяна, абсолютно равнодушна към ценността на човешкия живот (на своите и чуждите граждани) и значителна степен на престъпен авантюризъм, e способна да постигне радикални външнополитически резултати само чрез убедителна заплаха за употреба или, ако се наложи, с употребата на ограничено (една-две бойни глави) използване на ядрено оръжие.
Това тяхно съдбоносно ново разбиране в сферата на ядрената стратегия незримо присъстваше във всяка стъпка във външната им политика, вдъхновяваше ги и им вселяваше увереност.
Започвайки с анексирането на Крим, когато „ядрените сили бяха приведени в бойна готовност за случай на военно противопоставяне от страна на западните държави“. И завършвайки с „ултиматума“ на мутрестия Рябков (Заместник-министър на външните работи на Русия, който заяви, че трябва да бъде отменено решението за присъединяване към НАТО на Украйна и Грузия и да бъдат подписани подготвени от Москва два проектодоговора: двустранен между Русия и Съединените щати и многостранен между Русия и натовските държави, които да гарантират това-бел. ред. ), който се възприема като безумен фарс в рамките на традиционната дипломация, но в контекста на доктрината Патрушев се превръща в генерална репетиция за Главния Ултиматум, след който Западът ще е длъжен да капитулира, да си събере партакешките и да се разкара от световната история.

Ядреният шантаж

 работеше ефективно през всички тези години без да бъде изстреляна нито една ракета. Според замисъла на „Доктрината Патрушев-Путин", всяко ново отстъпление на Запада го приближава психологически към Главната капитулация.
На 7 февруари Путин за пръв път лично обозначи набелязаната последователност на действията си в решаващия етап от 4-тата световна война:
1) Наясно сме, че сме по-слаби от НАТО на конвенционално ниво.

2) Въпреки това, инициативно го провокираме за военен сблъсък с нас.

3) Превъзходството на НАТО се проявява. Рязко вдигаме залозите. Предлагаме на противника да капитулира. В противен случай го заплашваме с ядрен удар.

4) Нанасяме ограничен ядрен удар (една бойна глава по позициите на американските войски и една по някой европейски град)

5) Западът капитулира и напуска световната история.

Дързък замисъл. Но той се „счупи“ някъде между втора и трета точка. Не се наложи дори да се влиза в пряк военен сблъсък с НАТО. 

Прояви се превъзходството на конвенционално ниво над Русия не на НАТО,

 а на украинската армия, оборудвана с натовско оръжие.
Наложи се да се хваща за ядрената тояга не край Варшава, а в околностите на Авдеевка и да настоява не за капитулацията на НАТО, а само за прекратяване на огъня в Украйна.
Като имаме предвид всичко това, патетичното обръщение на Путин към Конференцията по неразпространение на ядреното оръжие беше генерална репетиция на признанието и капитулацията на военния престъпник.
Фактор